Основна цел на проекта е изграждане на методология за създаване на Пост-пенитенциарен център към затвора в град Плевен, като важен етап от процеса на грижи, ефективни услуги и постигане на континуитет.

Работното посещение се проведе в периода 24.06. – 29.06.2016г. и включва: срещи с местния партньор IODHR, среща с представител на Норвежкия червен кръст, Среща с НП Румяна Митрева – Посланик на България в Норвегия, обучение за културно разбирателство, толерантност и човешки права.

От проведените разговори, особено с представителя на Норвежкия червен кръст, стана ясно, че работата по ресоциализация на лишените от свобода е един непрекъснат процес, започващ още в затвора и продължаващ след освобождаването колкото време е необходимо. Налице е една симбиоза между държавните структури и неправителствените организации. Сътрудничеството между тях е на много високо ниво, равнопоставено и партньорско.

Основната роля за постпенитенциарната грижа за освободените от затворите е предоставена на Норвежкия червен кръст. Норвежкото общество е трайно заинтересовано за пълноценното вграждане на бившите затворници в свободния живот, предвид което тази дейност се поверява на доброволци, под ръководството на Норвежкия червен кръст.

На Норвежкия червен кръст са поверени и пост-пенитенциарните центрове, функциониращи в страната. Работата е структурирана предимно в две направления – в затворите и след освобождаване.

При посещенията си в затворите доброволците провеждат срещи с изтърпяващите наказание „лишаване от свобода“ на които им разясняват целта на своите посещения, придобиват непосредствени лични впечатления за конкретното лице, запознават се с неговите проблеми и планове за свободния живот. Целта на тези посещения е да мотивират лишените от свобода да се ангажират с дейности насочени към пълноценно вграждане в обществото, като обучение, професионална квалификация, трудова дейност, творчески дейности. Мотивират се и да продължат срещите си и след освобождаването в пост-пенитенциарния център. Целенасочено се работи и със семействата на осъдените лица, търси се тяхната съпричастност и подкрепа. Организират се свободни срещи между близки и осъдени лица под формата на пикник и най-вероятно и други подобни сходни с тези в свободния живот.

След освобождаването работата в пост-пенитенциалния център е насочена предимно към ангажиране на времето на освободеното лице със смислени дейности, за да бъде откъснат от криминогенната среда. Провеждат се следните дейности:

  • Медиация и посредничество при намиране на работа;
  • Включване в професионални курсове;
  • Включване в специализирани дейности за намаляване на зависимостта от алкохол;
  • Включване в специализиране дейности за намаляване на зависимостта от наркотици;
  • Ежедневно се организират спортно-състезателни дейности;
  • Организират се културни мероприятия;
  • Стимулират се творчески инициативи, чрез клубни форми на работа.

Като недостатък може да се посочи, че в системата за постпенитециарна подкрепа не се включват лица с тежки криминални деяния и психическа лабилност. Съществува възможност за избор на доброволците с кой от случаите да работят и кой да отхвърлят.

untitled-1 Несъответствия с обществените нагласи и криминогенна обстановки в Република България:

  • Липса на обществена ангажираност и заинтересованост относно съдбата на освободените от затворите лица;

Неразвити доброволческа инициатива;

Стагнация на икономията на страната и липса на работни места /в Кралство Норвегия е налице излишък на свободни работни места/

  • Коренни различия в естеството на проблемите на освободените лица в Норвегия и България. За България големият процент на освободените от затвора срещат сериозни проблеми при намирането на работа, липсват каквито и да било финансови средства, някой от тях нямат жилище и близки. В Норвегия проблемите са свързани предимно със зависимостите;
  • Различен типаж криминални нагласи. Над 60% от осъдените в България са за користно-меркантилни престъпления, основно само в два престъпни състава – кражби и грабежи;
  • Липсва непрекъснатост в процеса на ресоциализация. След освобождаването от затвора няма ангажирани институции и учреждения за работа и наблюдение на освободеното лице, което е предпоставка за неговото рецидивиране в девиантни прояви.

Изводи:

  1. В Кралство Норвегия работят в посока включвана на лишените от свобода в социалния живот, чрез участие в обучителни програми и квалификационни курсове;untitled-2
  2. Един от успешните начини за социална включеност на бившите затворници е участието на семействата в този процес;
  3. Със затворниците работят доброволци на Норвежкия червен кръст;
  4. Участието на гражданското общество е особено важно за поправянето на бившите затворници;
  5. В Норвегия общество е готово да приеме и интегрира отново бившите затворници, след като излязат от затвора.
  6. Изграждането на поне един постпенитенциарен център, като модел за последваща грижа за лица, изтърпели наказание лишаване от свобода, ще даде възможност на институциите да приемат предизвикателството на осъдените да бъде даден нов шанс и професионална реализация след затвора.
  7. За изграждането на първия в България постпенитенциарен център и социално предприятие, е особено важно да бъде анализиран и използван норвежкия опит. Особено важно е в създаването и работата на същия да бъдат ангажирани местните институции – съд, прокуратура, полиция, пробационна служба и социални работници.

Партньор: International Organization for Democracy and Human Rights – IODHR, Норвегия.

Проект „Ново начало след затвора” е финансиран по Програма БГ15, Фонд за двустранни отношения на Норвежки финансов механизъм, 2009-2014.