Плевенският затвор си има рисуван, ръчно списан вестник, изготвен от лишения от свобода А.Ю.

59 са страниците на бутиковия вестник «Решетка», изпълнен с най-полезни според автора теми. В него има всичко, което бихте намерили във всеки добър истински вестник: сериозна и развлекателна информация, интервюта, светски страници, вицове, дори обществени анализи. Макар гланият редактор да е едва трети клас и то в затворническото училище, което обяснява типичните правописни грешки, усетът му за вестник е впечатляващ: по отношение на структура, композиция на страниците, рубрики и блокове, граници и бели материали.

Всъщност ръчният таблоид е част от подготовката на съвсем реален бъдещ «Вестник без име – от и за затворниците», който група от 13 лишени от свобода ще издадат през ноември.
От юли, в рамките на цикъл занимания с префесионалист в журналистическия занаят, групата усвоята басизните знания за стил, съдържание, писане, оформление на печатна медия. Те са част от корекционната програма за лишени от свобода, която се осъществява в рамките на проект «Свобода зад решетките».

Редакционната колегия вече има своите първи материали. Някои от тях провокират с темата за свободата: « Има много хора, които въпреки свободата си са ограничени и зависими – от мобилните си телефони, от сметките, от колите си. Дали навън няма затвори?».
В рубриката «Любопитно» на бъдещия вестник, под заглавие «Татуировките – табу или начин на живот» ще се помести наистина интересна статия, в която авторът се позовава на страна легенда, че «татуировката сама избира човека, а не обратното». В нея той разказва за първите татуси, родили се в Япония преди хиляди години, като начин да се «бележат» престъпниците и различните им деяния. Най-тежкият тату символ тогава бил кучето, което се татуриало на челото или гърлото. И до днес затворническите татуировки имат свой език: ако срещнете череп, пронизан с кама – това е осъден за грабежи, ако черепът пък има и криле – значи престъпникът е отнел човешки живот.
Очаква се в изданието да се поместят интервюта на репортерите лишени от свобода с важни за тях служители на затвора в Плевен, с близки на осъдените. Колоритно се очартава интервюто с «Кмета» на затвора (лишените си имат тъкъв – авторитет от техните), който е совеобразният местен омбудсман и посредник с ръководството.
Спортната страница ще разкаже за това как никой не знаел, че в затвора в Плевен лежи шампион по бокс, докато не спечелил първото място в местен боксов турнир.