Въвеждане на супервизията и интервизията, като методи за подобряване на работния процеси и качеството на социално-възпитателната дейност в затворите, е съвсем не нова препоръка на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. По една или друга причина, инструментът не е използван пълноценно до момента, а проектът прави крачка към преодоляване на този дефицит. В рамките на общо 11 супервизии, екипът ще включи над 80 служители на затвора в Плевен от всички управленски нива.

Особено ценно в случая е, че супервизията се провежда от външни за системата експерти (Ренета Венева и Георги Милков), което подпомага тя да не разбира като форма на административен надзор, който цели служителите да бъдат санкционирани в случай на отклонение от зададените параметри на дейността. Точно обратното, супервизията в рамките на проекта цели да осигури на служителите усещането, че могат да работят спокойно, че не са оставени сами и могат да получат необходимата подкрепа. Супервизията дава допълнителна увереност в професионалните умения на служителите и усилва мотивацията.

В първата група от 25 лица бяха включени служители от надзорно-охранителния състав (НОД) и от социално-корекционните дейности (СДВР).

В индивидуалните интервюта със служителите от НОД екипът супервизори имаше за задача да изведе какво е отношението, разбирането, капацитета, мотивацията на персонала към правата и задълженията  на лишените от свобода, как да се постигат по-добри резултати и как служителите от НОД, могат да се колаборират по-добре с колегите от социалното направление.

По отношение на социалните работници супервизията търсеше отговори на въпроси, нагласи и отношение към съдържанието  на  професионалния  и функционалния профил  на  социалния  работник, професионалната етика и очаквани  промени  в  развитието  на  професията.

На този етап могат да се изведат няколко насочващи резултата.

Професионалният стрес най-често е предизвикан от:

  • Много задачи в кратък срок „от днес за вчера“;
  • Бързо променяща се, динамична среда;
  • Монотонията;
  • Липсата на синхрон между отделните звена и в самите звена;
  • Несигурност от „реформите в системата“;
  • Нежелание, страх от поемане на отговорност /“прехвърляне на топката“/;
  • Липса на разговори /лоша комуникация/;

Подкрепата, от която  се нуждаят служителите в затвора в Плевен се изразява в:

  • Сигурност в бъдещето, относно професионалната  ангажираност;
  • Яснота и прозрачност по отношение на перспективите за професионално развитие и структурни промени;
  • Периодични изнесени мероприятия за освобождаване от натрупания стрес  в неформална обстановка;
  • Регулярни целенасочени обучения, съобразени с актуалните нужди на професионалните изисквания;
  • Посещения на други подобни поделения за обмен на добри практики;
  • Построяване на нов затвор в района на поделението, съобразен с европейските стандарти за лишените от свобода и за служителите.

Супервизията на служителите е част от Дейност 4 на проекта “Ползата от супервизията – “Да говорим, чрез мълчание” – какво вълнува служителите в местата за лишаване от свобода?