На 14 и 15 декември 2015 г. в затвора в град Плевен се проведе планираното в проекта обучение за 30 лишени от свобода. Негова основна идея бе да се подпомогне тяхната ресоциализация и подготовката им за живот на свобода след изтичане срока на постановените присъди.

Защо лишените от свобода като цяло са уязвима група, в която има специфични обективни и субективни фактори на допълнителна уязвимост?  Дали „свободата зад решетките” е самоосъзнаването „защо съм тук”? Как да осмисля времето, в което съм в затвора, за да не се върна отново? Какви са взаимоотношенията вътре-между самите лишени от свобода, между тях и надзирателите и социалните? Какви са предизвикателствата пред „живота на свобода”? Каква е готовност на лишените от свобода за справяне с обичайни житейски ситуации след излизане от затвора? – всички тези въпроси бяха част от работната програма на обучението, водена от екип Георги Милков – обучител и Николай Илчев – фасилитатор.

GMNI

Основната нишка, която свързваше всичко случващо се през двата дни бе, че трябва да опитаме да направим реалността по-смислена – не сме Богове и не можем да я променим, но поне можем да я осмислим!

Възможните пътища и малки крачки за един бивш затворник след излизането, които да го приближат до ново социално включване в семейството, обществото, приятелите бяха ключов момент в дискусиите и ролевите игри, напътствани от обучителите. Процесът след излизане е труден – „Свои води за вас отвън вече няма. Навън можете да намерите малък спасителен пояс, докато се научите отново да плувате, но за него трябва да се подготвите още тук…Това е смисъла на социалните и корекционни програми в затвора”. Като един от възможните пояси за външна подкрепа бе обсъдена темата за потенциален пост-пенитенциарен център. Как си го представят самите лишени, как трябва да изглежда, какво да предлага, как да се самоуправлява, колко дълъг да е престоя в него…

Традицията продължава и сега – екипът на проекта предложи групата да напише своята обща приказка, тръгнала от едно изречение, както по време на обученията на служителите от затвора в гр. Плевен. Ето я и нея:

 „Имало едно време един затвор в Плевен, който аз видях за първи път през месец март 2015 и веднага го нарекох „нашия затвор”… Аз пък в този затвор срещнах вас и за тези дни научих доста неща, които ми бяха интересни… научих да се изслушваме, научих кой как мисли, беше ми приятно… Аз пък се наядох за тези два дни и това беше много добре… този затвор беше посетен от двама принцове и две принцеси. Благодаря на екипа и моите колеги, за това, че говорихме за многото неща, които имат смисъл. От тъмнината изплуваха светли образи, които ще останат в съзнанието… Научих какво е да си отговорен и искрен, помогна на психиката ми… запознах се с нови хора… Това, което се случи тук ще опитам да използвам не само аз, но и да го предам на съкилийниците си, че има много ползи от такива събирания и срещи… На мен в тази приказка ми хареса едно – мислех, си че познавам добре всички си колеги в затвора, но съм се лъгал. Сега проникнах в техните проблеми. rykaЗа толкова години, един път някой да помисли за нас и ни зарадва… момчетата ми помогнаха. Благодаря на мъжете тук и на вас… Кулеков беше с камерата си в моята килия и му казвам: „Кажи на Слави да свали Ранърса от екран – ще му дадем по-добър образ – Сълзата”… Колеги, приятели, братя – казвайте навсякъде, където можете, че когато дойдат външни хора при нас, трябва да се държим така, че те да видят, че тук сме хора, а не диваци…”