zx450y250_2672135Затворници, излежаващи тежки присъди в Малави станаха първите музиканти от африканската държава, номинирани за „Грами“. Zonda Prison Band се състезават с известни имена като Лейдисмит Блек Мамбазо, Анджелик Киджо, Жилберто Жил и Анушка Шанкар в категорията за световна музика, разказва „Гардиън“.

I Have no Everything Here е написан и изпят от обитателите на изправителното заведение с тежък режим „Зонда“. Заслугата да бъде чут на запад е на Иън Бренън – пътешественик, социален работник и откривател на нова музика, който вече има „Грами“ като продуцент на туарежкия състав Tinariweg.

Бренън обикаля света в търсене на непозната музика, изпълнена от уязвими групи и хора в неравностойно положение. Според него това най-добрата форма на терапия – и най-добрият начин „да дадеш глас на онези, които никой не чува“.

Сред артистите, с които е работил, са ветерани от виетнамската война – Hanoi Masters, трио, съставено от оцелели от геноцида в Руанда – The Good Ones и госпъл певците The Malawi Mouse Boys, които среща на улицата, докато продават печени плъхове, популярна бърза храна в Малави. Общо четири от продуцираните от Бренън албуми са номинирани за „Грами“ в категориите за традиционна музика.

Влизането в малавийския затвор обаче се оказва най-трудната му задача. След тежка бюрократична процедура, той успява да се запознае с вече съществуващата група, която дори си има импровизирана репетиционна. Достъпът получава в замяна на занимания за превенция на насилието, които провежда с обитателите и пазачите на затвора. Албумът е записан за две седмици през лятото на 2013 г.

Музиката живее навсякъде – особено там, където хората са принудени да съжителстват при тежки условия, твърди Бренън. В „Зонда“ лежат над 2000 души – крадци и убийци, но и хора, осъдени за сексуалната си ориентация или за „вещерство“, има дори и деца, разказва той пред NBC. Една от жените, записали I Have No Everything Here, междувременно е починала на 37 години. Условията са ужасни – но не много по-лоши от тези извън затвора, смята продуцентът. Двайсетте песни в албума са на местния език чичеуа и „са изпълнени с тъга“.